Книгоиздаването е приключение – това ще потвърди всеки, докосвал се до нашия бизнес (дори да не е натрупал 25 години опит в него, както сме ние от „Софтпрес“). За нас обаче ежедневната работа с книгите не е достатъчно дръзко предизвикателство, затова обичаме да се впускаме в нови, рискови изпитания. Едно такова хвърляне на ръкавицата към природата описва в днешната ни история главният редактор на издателството Димитър Риков.
Преди години първите три места в личния ми топ 10 на любимите забавления се заемаше от книгите, тежката музика и Пирин (не задължително в този ред). А най-забавно бе съчетанието на трите: с музика или аудиокнига в слушалките, с раницата на гърба, дни и нощи по смълчаните бели камъни на Пирин.
След успешното завършване на задължителен курс по търпение и каляване на нерви (казармата) записах магистратура „Преводач и редактор“, а малко след това започнах работа в издателския бранш. Няколко години по-късно намерих истинското си място в семейството на „Софтпрес“, а по същото време станах част и от списанието за рок и метъл музика „ПроРок“. Добавим ли и че два пъти месечно ходех до Пирин, излизаше, че повечето ми мечти се бяха сбъднали.
Планината смирява човек. Винаги съм си мислел, че само наивниците използват израза „аз покорих върха“. Обратното е всъщност – планината покорява пътешественика и оставя в него неизличими гледки и спомени. В съчетание с прекрасна музика или книга усещането да си на определено място в Пирин придобива необяснима завършеност, която граничи с откровение.
С моите приятели Сивков, Манчев и Ивака избрахме да оставим нещо от себе си в Пирин – дребен жест на фона на мраморната й красота, която ще остане дълго след правнуците на правнуците ни. И все пак – избрахме да поправим заслон „Казана“, защото често ни е спасявал в бури и виелици, а бе в окаяно състояние.
Изчислихме какво е нужно, а след разговор със собствениците на „Софтпрес“ стана ясно, че разходите се поемат от издателството.
Беше истинско предизвикателство при почти 500 метра денивелация да влачим по планинските пътеки дървени талпи и дъски, инструменти, панти от ковано желязо, боя, битумно покритие за покрива, газова горелка с газова бутилка, за да разтопим битума (че да залепне), стъклопакет за прозорчето (за да влиза светлина), храна, алкохол и наргиле (за настроение), даже един случаен радетел за планински приключения (Лазар). Взех също една от най-търсените книги на „Софтпрес“ по онова време – „Духовните закони на живота“, и я добавих към багажа.
Оставихме тефтер за препоръки и хвалби, който само за два-три месеца беше изпълнен с благодарствени слова, а неизвестен запален читател явно бе решил да отнесе книгата „Духовните закони на живота“ със себе си у дома.
Две или три разходки по-късно заслон „Казана“ се сдоби с два нара за спане, свежа фасада, уютен прозорец, затваряща се врата, некапещ покрив, дори маса.
Години по-късно посветихме есенния си издателски тиймбилдинг на Пирин и в частност на заслон „Казана“. Цялото семейство „Софтпрес“ (колеги със съпрузите и децата си) се изкачиха до миниатюрния планински дом и се порадваха на новото му гостоприемство.
Сега личният ми топ 10 на интересните преживявания се оглавява от съпругата и двете ми деца. Но музиката е до мен във всеки миг (в офиса обикновено работя със слушалки), а с децата слушаме „яко метъл“ на грамофона. Книгите са ми професия, а Пирин още носи в прегръдката си поправения от нас заслон „Казана“.
Не пропускайте и първата история в юбилейния блог „25 години Софтпрес“ – „Софтпрес: Началото“.