25 години Софтпрес

Как „Тайната градина“ на Джохана Басфорд разцъфна на български

Отвън книгоиздаването изглежда много творчески и хаотичен сектор, в който нещата се случват на магия или с благоволението на съдбата. Чували сте историите за Роулинг и Луиз Пени, получили по над 40 отказа, преди да бъдат забелязани от далновидни редактори. 

Историята познава и обратните примери – издателства, впечатлени от даден автор, му предлагат да разработи за тях определен проект. Такъв е случаят с шотландката Джохана Басфорд. Тя е талантлив дизайнер и илюстратор, чийто специфичен стил привлича вниманието на издателство Laurence King Publishing, специализирано в издаването на луксозни книги за хоби и творчество. Те ѝ предлагат да създаде книга за оцветяване за възрастни. „Тайната градина“ излиза през 2013 г. и много бързо се превръща в бестселър. Оказва се, че любимото на децата занимание – оцветяването – помага на напрегнатите, тревожни възрастни да се отпуснат и да релаксират, като в същото време събужда креативността им. 

Въпреки голямата популярност на изданията през януари 2015 г. те все още не бяха стигнали до България. Малко след Нова година в издателските офиси е спокойно, дори сънливо. Новите книги се подготвят с по-бавни темпове, съставят се годишни издателски планове (само за да се пренаредят напълно 2 месеца по-късно) и като цяло всички си почиваме от усилената декемврийска книжна фиеста и чакаме пролетта. В един такъв спокоен и леко сънлив ден, в който снегът падаше на парцали по покривите на съседните сгради (едно от предимствата да работиш в офис с френски прозорци на петия етаж несъмнено е гледката), попаднах на картините на Джохана в BoredPanda. Стана ми интересно и разпечатах няколко от поместените в сайта изображения. Листовете останаха на бюрото ми.

Седмица или две по-късно се улових, че когато говоря по телефона или мисля върху някоя задача, оцветявам въпросните разпечатки, вместо да си драскам безсмислени кръгчета в тетрадката. Шестото чувство ме накара да изпратя статията на колегите и да им кажа, че ето – вече няколко дни драскам по въпросните картинки.

– Ами аз бих си оцветявала, защо не. Звучи много приятно.
– И аз.
– И аз.
– Ами и аз.

Подобно единодушие в един издателски офис може да означава само едно – трябва да издадем тази книга. 

Купуването на права за книги понякога прилича на разследване на умел детектив. Нашият мениджър „Авторски права“ Милена Стефанова е същински инспектор Гамаш в това отношение. Бяха нужни немалко писма и разговори, но в крайна сметка „Тайната градина“ стана наша. 

Следващото предизвикателство беше печатът – едно от най-важните неща за книга за оцветяване е именно книжното тяло. Неподходящата хартия може да съсипе изданието. Мениджър „Полиграфия“ в „Софтпрес“ е Гергана Митева, която поръча над 30 различни хартиени мостри и проведе тестови изпитания в офиса – драскахме по тях с моливи, химикалки, акварелни боички и каквото друго ни хрумна, за да изберем онази хартия, която ще направи удоволствието от книгите на Джохана пълноценно изживяване за бъдещите ни оцветяващи. 

В печатницата също се постараха да направят най-красивата книга – със златно фолио на корицата, със скрити плакати и най-вече  – с красиви крилца.

Книгите на Джохана получиха страхотен прием в България и ни доведоха много нови приятели. Създадохме и място, където да си говорим – фейсбук групата „Тайната градина на рисувателните книги“, в която днес има почти 3000 души.

Снимка на публикацията: Надя Василска от фейсбук групатаТайната градина на рисувателните книги“

Posted in 25 години СофтпресLeave a Comment on Как „Тайната градина“ на Джохана Басфорд разцъфна на български

Как превърнахме заслон „Казана“ в Пирин във високопланинска зона за четене

Книгоиздаването е приключение – това ще потвърди всеки, докосвал се до нашия бизнес (дори да не е натрупал 25 години опит в него, както сме ние от „Софтпрес“). За нас обаче ежедневната работа с книгите не е достатъчно дръзко предизвикателство, затова обичаме да се впускаме в нови, рискови изпитания. Едно такова хвърляне на ръкавицата към природата описва в днешната ни история главният редактор на издателството Димитър Риков.

Преди години първите три места в личния ми топ 10 на любимите забавления се заемаше от книгите, тежката музика и Пирин (не задължително в този ред). А най-забавно бе съчетанието на трите: с музика или аудиокнига в слушалките, с раницата на гърба, дни и нощи по смълчаните бели камъни на Пирин.

След успешното завършване на задължителен курс по търпение и каляване на нерви (казармата) записах магистратура „Преводач и редактор“, а малко след това започнах работа в издателския бранш. Няколко години по-късно намерих истинското си място в семейството на „Софтпрес“, а по същото време станах част и от списанието за рок и метъл музика „ПроРок“. Добавим ли и че два пъти месечно ходех до Пирин, излизаше, че повечето ми мечти се бяха сбъднали.

Планината смирява човек. Винаги съм си мислел, че само наивниците използват израза „аз покорих върха“. Обратното е всъщност – планината покорява пътешественика и оставя в него неизличими гледки и спомени. В съчетание с прекрасна музика или книга усещането да си на определено място в Пирин придобива необяснима завършеност, която граничи с откровение.

С моите приятели Сивков, Манчев и Ивака избрахме да оставим нещо от себе си в Пирин – дребен жест на фона на мраморната й красота, която ще остане дълго след правнуците на правнуците ни. И все пак – избрахме да поправим заслон „Казана“, защото често ни е спасявал в бури и виелици, а бе в окаяно състояние.

Изчислихме какво е нужно, а след разговор със собствениците на „Софтпрес“ стана ясно, че разходите се поемат от издателството.

Беше истинско предизвикателство при почти 500 метра денивелация да влачим по планинските пътеки дървени талпи и дъски, инструменти, панти от ковано желязо, боя, битумно покритие за покрива, газова горелка с газова бутилка, за да разтопим битума (че да залепне), стъклопакет за прозорчето (за да влиза светлина), храна, алкохол и наргиле (за настроение), даже един случаен радетел за планински приключения (Лазар). Взех също една от най-търсените книги на „Софтпрес“ по онова време – „Духовните закони на живота“, и я добавих към багажа.

Оставихме тефтер за препоръки и хвалби, който само за два-три месеца беше изпълнен с благодарствени слова, а неизвестен запален читател явно бе решил да отнесе книгата „Духовните закони на живота“ със себе си у дома.

Две или три разходки по-късно заслон „Казана“ се сдоби с два нара за спане, свежа фасада, уютен прозорец, затваряща се врата, некапещ покрив, дори маса.

Години по-късно посветихме есенния си издателски тиймбилдинг на Пирин и в частност на заслон „Казана“. Цялото семейство „Софтпрес“ (колеги със съпрузите и децата си) се изкачиха до миниатюрния планински дом и се порадваха на новото му гостоприемство.

Сега личният ми топ 10 на интересните преживявания се оглавява от съпругата и двете ми деца. Но музиката е до мен във всеки миг (в офиса обикновено работя със слушалки), а с децата слушаме „яко метъл“ на грамофона. Книгите са ми професия, а Пирин още носи в прегръдката си поправения от нас заслон „Казана“.

Не пропускайте и първата история в юбилейния блог „25 години Софтпрес“ – „Софтпрес: Началото“.

Posted in 25 години СофтпресTagged , , , Leave a Comment on Как превърнахме заслон „Казана“ в Пирин във високопланинска зона за четене

Софтпрес: началото

Станислав Минчев, Светослав Бонев и Димитър Митев с някои от първите издания на „Софтпрес“

Историята на „Софтпрес“ започва преди четвърт век в Студентски град. Две момчета от първи курс се оказват съседи в култовия осми блок. Макар и съвършено различни като възгледи и като характери, двамата си допадат още от самото начало.

Димитър е от Хасково – отличник от десетки олимпиади по математика и физика, упорит и пълен с предприемачески планове, уверен, че за нищо на света няма да работи за друг освен за себе си. Дал е честна дума на майка си, че няма да си прави фирма, нито да започва какъвто и да е бизнес, преди да завърши висшето си образование. И спазва обещанието си… почти: завършва с лекота, но все пак започва бизнес, и то с фирмата на майка си (но за това след малко).

Станислав е от Добрич, където по нежелание изучава в механотехникума двигатели с вътрешно горене. Сърцето му обаче го тегли към компютрите и от двигателист става дигиталист – приемат го в Софийския университет в специалност „Информатика“. Пъргавият му ум ражда безброй идеи, а бизнес нюхът му в повечето случаи го води в правилната посока (за едно лудо приключение в Чехия ще стане дума по-късно). С времето научава за себе си, че колкото и да е странно – има ли мечта, то тя се сбъдва по-бързо, отколкото е очаквал. Оптимист от реалистичен тип, той обича да се бори с проблемите, когато възникнат, както и да програмира различни неща за забавление – някои от първите български вируси например, а по-късно и операционна система (!).

И двамата споделят едно общо нещо – освен купоните, компаниите и студентските неволи: желание да работят много, за да постигнат успеха.

Как тръгват по пътя на книгоиздаването? Във времената без интернет и без специализирана литература на български език гладът за наръчници за боравене със софтуер и хардуер е огромен. Само едно държавно издателство публикува качествени книги, но с бавни темпове. В съседство няколко техни колеги вече са започнали книгоиздателска дейност, при това успешно. Димитър и Станислав не умуват дълго и решават също да опитат.

Стартират с книга по математика през 1993 г. – заглавието е „Решения на задачите от учебника по геометрия 8 клас“, като задачите в помагалото са ги решили самите те. Предизвикателствата по предпечатната подготовка са сериозни, на Димитър му се налага в кодовата таблица на шрифта да добавя липсващите по онова време векторни математически символи и знаци, които сам рисува, за да усъвършенства и ускори процеса.

Бъдещето обаче принадлежи на компютрите, а и двамата плуват в дълбоките води на висшата математика и информатиката. Хората в България през 1994 г., макар и плахо, искат да знаят повече за IBM и Microsoft, ето защо Станислав и Димитър решават да продължат с книги за компютри.

Със спестените си пари от предишен бизнес (преди да го приемат в университета) Димитър купува компютър с процесор 386 и един от първите лазерни принтери – модел HP 4L. Двамата започват да превеждат различни статии и упътвания, свързвани с прекъсването, т.е. хардуерния сигнал, при който процесорът спира текущата програма. Работят ден и нощ, понякога без да спят. Стиви (както приятелите наричат Станислав) прави корицата на CorelDraw – рендването на изображението отнема часове. Митака странира епохалните 650 страници на Word, а разпечатката на хартия (а после и на паус) на бавния за времето си принтер продължава с часове.

Резултатът е наръчникът с легендарното име „Тайните прекъсвания на Microsoft и IBM“, който излиза в две части. Много други техни приятели и колеги са част от процеса, но за тях също ще стане дума в следващите материали.

Разбира се, възниква първият проблем – парите за печат не достигат. В посткомунистическата България рекламата е интересно явление със свои закони. Станислав и Димитър отиват в българския офис на голяма световна IT фирма и опитват да убедят мениджъра, че си струва да рекламира в книга. Когато научава, че имат в портфолиото си издадена само една книга (въпросната „Решения на задачите от учебника по геометрия 8 клас“), а името на издателството е „Агрофрукт“ (село Малево), изпада в недоумение, а след миг – в искрен смях. Факт – единствената фирма, която за момента Димитър и Станислав могат да използват за смелите си книгоиздателски идеи, е фирмата на майката на Димитър, която се занимава с търговия на зеленчуци – „Агрофрукт“. Според спомените и на двамата на мениджъра му е било толкова забавно и интересно дали изобщо фирма с име „Агрофрукт“ и планове да издава компютърна литература ще прокопса, че решава да плати за реклама на вътрешна страница на книгата от чисто любопитство. Когато седмици по-късно получава няколко рекламни екземпляра от „Тайните прекъсвания на Microsoft и IBM“, е изумен – не защото рекламата е почти професионално поместена, а защото книгата изобщо е излязла от печат.

Печатницата, на която се спират, е в Хасково и има достъпни цени, но не и за студенти. Двамата решават да поискат заем от известен с благосклонността си към такива инициативи преподавател от минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Когато ги изслушва, той поставя едно условие – че ще им даде назаем 70 000 лева (тогава около 2500 марки), ако обещаят да ги върнат до две седмици. Димитър и Станислав очакват, че книгата ще се купува с интерес от книготърговците на големи и малки книжарници, и гарантират, че срокът е приемлив.

Изненадата им е пълна, защото двайсет и четири часа след отпечатването си книгата е почти разпродадена. Успяват да върнат парите не за две седмици, а за един ден.

Първата стъпка е направена, начален капитал вече има и двамата приятели регистрират своя фирма. Обмислят се няколко варианта на „-прес“, но накрая се утвърждава СофтПрес. В самото име съдружниците са закодирали пътя на един цял бранш, което показва не само предприемачески дух, но и далновидност. „Прес“ е връзката с печата, а „Софт“ е мостът към ерата на електронните книги, при която софтуерните технологии ще водят бранша напред.

Ето така преди четвърт век в България изгрява звездата на издателството, което ще промени пазара у нас и ще се наложи като една от най-големите и иновативни компании.

Posted in 25 години СофтпресLeave a Comment on Софтпрес: началото