Франкфурт е градът, където веднъж годишно издателства от всички страни се събират да обменят опит, да уговарят сделки за купуване и продаване на права и да се потопят в огромното разнообразие от книги.
Вече повече от десет години посещавам с колегите това специално за всички книголюбци мероприятие и винаги оставаме изненадани от нещо ново. Този път изненадата беше изключителна, защото дойде като гръм от ясно небе и показа как поговорката, че светът е малък, важи с пълна сила където и да сме.
Преди по-малко от година издателство „Софтпрес“ публикува биографията на Христо Стоичков. След повече от 60 000 екземпляра тираж и представяния на книгата в 11 града в България, както и специални събития пред хиляди българи в Лондон, Чикаго и Торонто, тази книга започна да получава и заслужения интерес от издатели извън пределите на родината.
Ще разкрием повече информация от кухнята – водещ полски издател вече лицензира и преведе книгата на полски, а Ицо се стяга за пътешествие до Варшава за премиерата; текат преговори с издатели за лицензиране на книгата на испански и английски език, а Франкфуртският панаир на книгата беше и мястото за среща с един от испанските издатели, пожелали да издадат биографията на Камата на испански език.
Собственикът на издателството се беше свързал с нас буквално в последния момент и уговорката ни бе да се видим в едно от кафенетата на панаира. Човекът беше точен и дойде навреме, след което започна разпалено да обяснява как всъщност е научил за книгата на Ицо.
Оказа се, че отдавна е фен на Стоичков, от времената му в Барселона, и винаги е искал да знае повече за живота му. Но голямата ни изненада беше, че в действителност е научил за излизането на биографията по много странен начин. Винаги когато се прибирал от офиса към къщи, поглеждал към стоянката на такситата пред сградата на издателството, за да се увери, че любимият му шофьор е там. Въпросният любим шофьор бил толкова словоохотлив, че превръщал прибирането към дома в интересно и незабравимо преживяване.
Да, шофьорът се оказа българин. От години нашенецът работел там и му се носела слава на духовит сладкодумец. Именно от него испанският издател разбрал, че Стоичков е издал биография. Че книгата е страхотна и всичко в нея е издържано в безкомпромисния му стил – открито, нападателно, без фалш и сладки думи.
Останалото било лесно – гугъл и английската версия на сайта ни бързо дали контакт за връзка с нас.
Гледаме с колегите ентусиазирания испанец и го слушаме как хвали Стоичков. Разпитва за книгата, за спорта в годините на соца, обсъждаме САЩ’94 и съвсем характерно за горещата кръв на испанците – пали се, когато си спомня как съдията отмени гола на Ицо срещу Нигерия през 1994.
Светът е малък. Не знаем дали точно с този издател ще работим по испанския превод на „Христо Стоичков. Историята“, но едно е сигурно – българите оставят следа навсякъде по света. И без значение какво и къде работим, понякога една дума, един разговор или (най-вече) примерът ни създава нагласи, променя мнения, вдъхновява и строи мостове. Или пък руши.
Стоичков печели „Златната топка“, въпреки че са му казвали как не става за футболист и са му забранявали да играе изобщо.
Още преди две години ние от „Софтпрес“ бяхме сигурни, че биографията на Ицо ще се чете от много хора, въпреки че различни „съветници“ и „специалисти“ твърдяха как книга и Стоичков са две несъвместими неща.
Десетки хиляди хора у нас и в различни краища на света си взеха биографията на Камата, въпреки че пазарната логика уж отхвърля подобни тиражи.
На панаира на книгата във Франкфурт един испанец ни прегърна на раздяла, благодари ни за това, което правим, и ни пожела успех.
А ние пратихме поздрави по него на духовития българин, който работи като шофьор на такси в Барселона.
Снимки към публикацията: Невена Рикова