25 Years SoftPress
Всяка есен през септември почти цялото семейство на „Софтпрес“ се събира за ежегодното ни приключение сред природата. Тази година, както сте видели, ако ни следвате в Instagram, посетихме планините Рила и Беласица и се радвахме на слънчевото време в Южна България. Разходихме се до Рилския манастир, обходихме еко пътека Кръста и стигнахме до водопад “Срамежливеца”.
Снимки: Невена Рикова, Димитър Митев
Второто турне на Христо Стоичков за представяне на биографичния бестселър „Христо Стоичков. Историята“ се превърна в шеметно лятно приключение за нас, екипа на „Софтпрес“, както и за всички организатори, домакини и помощници в шестте града, които Камата посети, за да раздаде автографи и да се снима с хилядите си читатели и почитатели.
Сега, от дистанцията на времето, можем да си направим сметка колко специално бе това събитие, както и да благодарим за любовта и интереса към тази златна книга, чийто тираж достигна 50 000 броя.
В Турнето участваха нашата звезда Ицо Стоичков, съавторът на „Историята“ и носител на наградата „Черноризец Храбър“ Владимир Памуков, журналистът Боян Бойчев и шоумените Шкумбата и Иво Райчев. Придружаваше ги екип на бТВ с Иван Боянов, който подготви специален документален филм. Премиерата му е на 8 септември, а ние нямаме търпение да видим как изглежда всичко през техните очи. Корпусът за бързо реагиране се състоеше от екипа на „Софтпрес“ и нашите партньори от дигиталната агенция BookMark.
Христо, впечатлен от организацията и гостоприемството на домакините, беше подготвил специални подаръци – реплики на Златната топка, десетки бутилки от специална селекция ракия и вино с неговия златен номер 8 на етикета, фотоалбуми и разбира се, тонове екземпляри от биографията си с автограф.
Камата започна с посещение на минно-обогатителния комплекс край Панагюрище на „Асарел Медет“ АД. Там Ицо се качи на чудовищния камион „Белаз“, който тежи 130 тона и може да носи като товар още 130 тона. Кавалерът на „Златната топка“ не се притесни и след кратък инструктаж пое волана, за да направи няколко кръгчета. Настъпваше газта със същия хъс, с който настъпи преди години и съдията Аспитарте, и ловко маневрираше по пътя из корпус „Едро трошене“ на мината. Имаше и известно напрежение – при спускане след един завой се наложи мощна намеса на спирачките, но за щастие гигантската машина имаше не една, а няколко спирачки (дори такава с азотно охлаждане на механизма) и камионът с размерите на триетажна къща успешно паркира там, откъдето бе тръгнал. Ицо слезе по стълбата усмихнат и разпалено се зае да обяснява колко е забавно да се шофира такъв товарен гигант.
След ралито се насладихме на панорамата на най-големия открит рудник на Балканите, където разгледахме музея на рудите, поздравихме работниците на смяна от контролната зала, а за финал посетихме и офиса на „Асарел Медет“, където Ицо раздаде автографи на служителите и ръководството, а в замяна получи специалния подарък – копие на фиалата от Панагюрското златно съкровище.
На връщане бяхме атакувани с предложение за спонтанна среща с феновете на ЦСКА от местния фенклуб. Дори да ви звучи като клише, че навсякъде, където Ицо спре, настъпват всенародни веселия, повярвайте – истина е. Пред ресторанта, където се бе събрал фенклубът, посрещачите предложиха хляб и сол на Камата, а той потъна в червеното множество с искрена усмивка, готов за автографи и снимки. Камата намери време за кратко да обсъди и един от наболелите въпроси, които касаят отбора. Призна, че не е навътре в подробностите около това предизвикателство, но обеща, че стадион за ЦСКА ще има, при това „без да се късат детелинки, без да се режат дървета“, защото макар и да живее далеч от България, не спира да мисли за успеха на червения тим.
На стрелбището на компанията „Оптикс“, лидер в сектора на оптичното производство, Ицо отново показа точния си мерник. Първо в залата за виртуална стрелба гърмя точно по дивите прасета, които притичваха на екрана. После страстният ловец тества ново поколение едрокалибрена пушка и попадението му беше точно в десетката, при това не веднъж, а няколко пъти.
Камата прекара няколко часа на слънчевия площад в Панагюрище и раздава автографи, без да спира. След зимното турне поведението на Ицо за нас не е изненада, но за всички останали е: самодисциплината му и футболната му закалка си казват думата – Стоичков не прави паузи, не пие вода, не нервничи, не претупва и не се сърди на понякога особените молби от феновете си. Часове наред приветливо и шеговито посреща всеки фен, а единствената му молба бе да донесем отнякъде чадъри, за да не се пържат на жаркото слънце хората от опашката. Шкумбата и Райчев се грижеха за доброто настроение на чакащите, а песните, шегите и закачките им предизвикаха много смях и ръкопляскания.
Гостуването на Христо Стоичков в Града под липите завинаги ще бъде свързано с каузата „Заедно за Камелия“ – кампания за набиране на средства за трансплантация на стволови клетки на Камелия Добрева, която страда от остра Т-лимфобластна левкемия. Камата, Владимир Памуков и издателство „Софтпрес“ преведоха 11 175 лева за лечението на Камелия – приходите от всички продадени в Стара Загора екземпляри на „Историята“.
Придружен от ротния си командир Атанас Ангелов, Камата се върна в поделението, в което е служил. Броени часове по-късно, на същия площад, където едва 18-годишен полага войнишката си клетва да защитава родината, Стара Загора го посрещна с овации, достойни за истински герой – човек, защитил многократно честта на България на бойното поле на най-великата игра на света.
Чудният южен град ни посрещна с подобаваща жега и с пресконференция в хотел „България“. След въпросите на журналистите относно миналото и бъдещето на българския футбол Камата направи кратко обръщение към младежите от няколкото футболни школи, които се бяха събрали в залата. Едно от децата го попита как се стига до Барселона. Ицо се пошегува, че може да е с кола, самолет или влак, но после обясни сериозно, че за да станеш част от който и да е голям европейски футболен гранд, са необходими само три неща: труд, пак труд и най-важното – много труд. За да видят как е изгряла неговата звезда, препоръча на децата да прочетат книгата му, и добави, че трябва да слушат треньора си, да слушат родителите си и да внимават какво им се говори в училище. „За да си най-добрият във футбола, не бива да се отказваш от мечтите си – завърши той. – На мен два пъти ми забраняваха да играя футбол, а ето ме тук сега с тази „Златна топка“ пред вас.“
След няколкото часа раздаване на автографи, когато денят си отиде и настъпи вечерта, Ицо посети официалното откриване на обновеното игрище на гимназията „Пейо Яворов“ в Петрич. Кметът Димитър Бръчков му подари специално изработена кама, а Ицо му връчи копие на Златната топка. Празничната атмосфера след прерязването на лентата се пренесе и в хотела, където към компанията на Ицо се присъедини футболистът Петър Михтарски, а за доброто настроение имаше грижата певецът Володя Стоянов. За една от песните Камата не издържа, взе микрофона и изпълни в дует с Володя „Моя страна, моя България“.
Между Петрич и Каварна, освен почти 800 километра, разполагахме и с няколко мига за почивка. Не е тайна, че Христо е запален голфър. Верен на мантрата, че „от сън спомен няма“, Камата не пропусна да удари няколко дупки и показа на всички, че е пренесъл точния си мерник и на този терен.
Каварна ни посрещна с пресконференция, на която присъстваха и деца, трениращи футбол в местния отбор. След като отговори на въпросите на журналистите, Ицо се изправи и завърза непринуден разговор с младите спортисти. Питаше всеки от осемгодишните на каква позиция играе и какви мечти има. Не пропусна да им напомни, че успехът не идва изневиделица, а след много старание и хъс, както и благодарение на отборната игра. Обясни на децата, че футболът е колективна игра, в която АЗ трябва да изчезне, ако искаш да станеш голям футболист. За пример посочи Златната топка и каза, че я е спечелил благодарение на своите колеги и на своето семейство. Изтъкна, че има голяма разлика между това какво значи да изглеждаш и какво значи да си, защото танците в дискотеките, татуировките и зализаните прически те правят добър играч само в социалните мрежи, а не на терена. „Вижте ме мен – завърши той. – Татуировки по мен има ли?“
Под лъчите на палещото слънце стадион „Калиакра“ приветства не 100 (както очаквахме), а 700 деца от различни спортни школи в радиус от 100 километра. След приветствието младежите поздравиха Стоичков с майсторски изпълнен народен танц, който той аплодира. Кметицата на Каварна Нина Ставрева подари на всяко дете по една книга, а Ицо даде автограф лично на всичките 700 млади спортни надежди.
След това дойде ред и на останалите фенове, които къде търпеливо, къде ентусиазирано очакваха реда си на тревата и се наслаждаваха на хумористичните закачки от развлекателната програма на шоу дуета Шкумбата-Райчев.
Финалът на няколкочасовото събитие бе по тъмно и впоследствие това се оказа най-дълготрайното раздаване на автографи от цялото турне.
Официалната вечеря се състоя в механа „Българка“, където присъстваха много приятели и познати на Стоичков от Североизточна България, а на екраните на телевизорите отборът на ЦСКА като по поръчка спечели мача срещу Осиек.
Различното в Плевен беше мястото на събитието: изискана вечеря в елитния ресторант Life. Феновете бяха разграбили всички куверти, а атмосферата в ресторанта бе повече от празнична. Почитателите изчакаха Ицо да дойде и да вечеря, защото по програма раздаването на автографи бе предвидено за 21.30, но малко след като влезе и се здрависа с лични приятели и организатори, Ицо категорично отказа да се храни, преди да раздаде автографи. Заедно със своята Златна топка той приветства всеки от гостите на ресторанта и не отказа нито снимки, нито кратък разговор, какъвто форматът на събитието предполагаше.
Докато вървеше подписването, започна и благотворителният търг, по време на който за около половин час се събраха повече от 2000 лева. Гостите на галавечерята наддаваха за тениска и ръкавици на именития мексикански вратар Хорхе Кампос. Най-силен интерес имаше към тениската на Камата от времето му в националния отбор, която той лично разписа за новия й собственик. Заедно с домакините от Life и с гостите дарихме събраните средства за закупуване и даряване на импланти на жени с карцином на гърдата, мобилна стоматологична помощ в малките населени места и даряване на зъбни протези на социално слаби възрастни хора.
Шкумбата и Райчев този път имаха неочакван помощник. В програмата им, наред с песните и закачите, които бяха тяхно дело, се включи Пламен Гетов с няколко песни на гръцки език.
Ицо изтъкна, че никога няма да забрави уроците на терена, които е научил от Гетов. Двамата се върнаха назад в спомените си, когато Пламен е учил младите в ЦСКА как се бият удари и как се правят финтове на терена – все неща, които Ицо потвърди, че са му помогнали да стигне толкова далеч.
Празненството продължи до късно, придружено с танци и песни.
Най-амбициозното събитие от Турнето. Арена Монбат събра хиляди почитатели на Ицо, а специални гости на Стоичков бяха седемкратният световен, европейски и олимпийски шампион от Атланта-96 Валентин Йорданов, най-бързата бяла жена в света Анелия Нунева (преди да изгрее звездата на Ивет Лалова) и легендата на българския волейбол Любомир Ганев.
По време на пресконференцията Камата получи фланелка на „Дунав“ с №8 и сподели спомените си отпреди години, когато също като във филма „Щастливец 13“ е щял да бъде вербуван за футболния тим на Русе.
Заместник-кметът по европейското развитие в община Русе Страхил Карапчански връчи на Стоичков малко копие на емблемата на Русе – Статуята на свободата. Камата върна жеста с копие на Златна топка. Оказа се, че Камата е приготвил неочакван подарък не само за жителите на Русе, но и за почитателите на спорта от цяла България – той дари на помещаващия се в залата музей на спорта „Луи Айер“ първите футболни обувки, изработени специално за него като професионален играч и екип на „Барселона“, с който е играл по терените в Испания и Европа.
Истинска еуфория настъпи, когато Ицо влезе в голяма зала на Арена Монбат и разбра какво са му подготвили. Стотина деца от различни детски градини пресъздадоха ключовите моменти от футболните победи на националния ни тим от САЩ’94. Малчуганите „вкарваха голове“ на Гърция, Аржентина, Мексико, Германия и Италия, а на видеостената вървеше кратък филм, вдъхновен от подвизите на златните ни момчета от световното в Америка преди 25 години.
Ицо през цялото време стоеше прав и искрено се разчувства (в един момент опита да скрие издайническа сълза), докато гледаше как петгодишни и шестгодишни деца ритат топката и се нареждат под формата на надписа САЩ’94. Накрая отиде при тях да ги поздрави, а те се хвърлиха да го прегръщат.
Следващите няколко часа от събитието протекоха по познатия вече план – автографи, снимки, усмивки, прегръдки, признания от феновете, закачки и песни от тандема Райчев-Шкумбата.
След празничната вечеря в тесен кръг сред приятели и познати Камата благодари на всички и с това шеметното турне приключи.
Най-подобаващият финал на този пътеписен материал навярно е следното изречение, което обиколи социалните мрежи и медиите в страната и което е най-изчерпателно относно успеха на книгата „Христо Стоичков. Историята“:
Много хора смятат, че книгоиздаването е спокойна, кротка и леко скучна работа, в която по цял ден седиш на удобно кресло край прозореца, четеш книги и отпиваш от красива чаша с чай.
Истината е, че тази идилична представа има толкова общо с реалността, колкото шльокавицата с българската азбука.
Особено инфарктни са моментите, в които се работи с много кратки срокове, за да съвпадне излизането на книгата с някое важно събитие – панаир на книгата, специален празник или повод.
Не помня вече каква беше причината да бързаме с излизането на „На живот и смърт“. Спомням си как целият екип стоеше до бюрото на дизайнера Радослав Донев и обсъждаше детайли по корицата. Тя трябваше да влезе за печат до края на работния ден, но шестото ми чувство нашепваше, че трябва да изчакаме малко.
Докато Ради подготвяше файловете за печат, аз продължих работата си по прессъобщението за книгата и проучванията си за Роуботъм – страхотен писател, който сам споделя, че голяма част от написаните от него книги не носят името му, защото е работил като „писател в сянка“ за други автори, музикални звезди и политици.
Когато подготвям пресматериали за някой автор, се превръщам в класически интернет stalker – няма нещо, което да е онлайн и да остане скрито от мен. Всъщност откритието ми не беше никак скрито, даже напротив – беше последния туит на Роуботъм, който споделяше, че същата вечер е в Лондон на връчването на Daggers – литературна награда, която се присъжда от британската Асоциация на криминалните автори. Този приз е синоним на качество в криминалния жанр вече повече от половин век. Първите отличия са раздадени през 1955 г., само две години след създаването на организацията.
Спомням си, че много ентусиазирано предложих на колегите да изчакаме един ден, преди да изпратим корицата за печат – ами ако Роуботъм спечелеше тази нощ? Щеше да е страхотно и можехме да сложим текст за наградата на първа корица. „Кои са другите номинирани в неговата категория?“, попита Димитър Риков. Проверихме и надеждите и ентусиазмът ни леко посърнаха – сред петимата номинирани бяха имената на Стивън Кинг и Робърт Галбрейт… Нещата никак не изглеждаха добре за нашето момче. Дали имаше смисъл да забавим печата с един ден?
Понякога обаче човек трябва да слуша шестото си чувство и с малко повече настояване, уговаряне и молби успях да убедя колегите, че си струва. Защото вече бях чела романа и знаех, че това е една много специална история. Бях взела присърце историята на Оуди и бях сигурна, че дори Стивън Кинг не може да измисли толкова вдъхновяваща книга за силата на човешкия дух, която в същото време да съдържа напрегната криминална загадка, приятна любовна история и да е написана с чувство за хумор. И така, оставаше само да преспим и рано сутринта да разберем резултатите.
Оказа се, че за разлика от Man Booker и Нобеловата награда, никой не излъчва наградите Daggers на живо в интернет, а моето клето сърце, изпълнено с надежди за бляскавото бъдеще на Роуботъм (и Оуди) и триумфалното ми влизане в офиса на следващия ден, не можеше да изтърпи до официалния прес. И тогава се сетих къде за първи път видях информацията за наградите и номинацията на Роуботъм – в Twitter. Намерих официалния профил на Асоциацията и… Започнах да натискам F5. С всяко рефрешване се обявяваше нова категория, нов победител (категориите са двайсетина, всяка с различно име и награда). Минаваше полунощ, а аз стоях в леглото с компютър в скута, гледах снимки от премиерата и стисках палци до посиняване. И тогава излезе този туит:
The winner of the CWA Goldsboro Gold Dagger 2015 is @michaelrobotham #cwadaggers pic.twitter.com/2QWkrm6ktt
— The CWA (@the_cwa) September 29, 2015
Изпищях. Зарадвах се повече, отколкото ако бяха дали наградата лично на мен. Оказа се, че радостните ми изблици са събудили съквартирантката ми, която дойде да провери какво се случва (изречението „Роуботъм получи Златен кинжал“ изобщо не ѝ подейства толкова мотивиращо, колкото на мен).
Мисля, че изпратих имейл на колегите, но не съм сигурна 🙂
На другия ден преработихме цялостно корицата, за да има място за новоспечелената награда.
И навярно заради отличието, гордо сложено на корицата, а може би заради това, че книгата разказваше интересна и напрегната история – „На живот и смърт“ спечели читателските сърца в България и беше едно от най-търсените заглавия на „Софтпрес“ в следващите няколко месеца.
